Пропускане към основното съдържание

За личния избор, бизнеса, етиката и още нещо..




Започвам с цитат на нещо, което идва от финансовите теории за физическите лица, но изключително пряко рефлектира върху живота ни във всеки един момент:


"Хората живеят в обществена среда, върху която непрекъснато влияят. Ако преобладаващото поведение е характерно с лъжа, измама и кражби, тогава това е и средата, в която живеем. Единствено етичната среда е тази, в която обществото като цяло може да напредва - икономически, физически, морално и духовно. Това е и етичната лична отговорност на всеки от нас - активно да създаваме среда, в която ние и останалите да напредваме. Тази отговорност изисква всеки от нас да преценява етичните последици на своите действия, дългосрочната им цена, алтернативите, както и да се вслушва в тези, които са засегнати. Законовата рамка всъщност е само минималния стандарт на поведение."
"Финансово планиране - принципи и практики" - Любомир Христов и Иван Мангачев


Горното твърдение подкрепям на 100%. Много типична българска черта е да си мислим, че сякаш всичко в заобикалящия ни свят - не е наша отговорност. Сякаш на нас никога няма да ни се случи. Да обвиняваме държавата, да обвиняваме правителството, здравната система - и абсолютно всеки друг - освен нас самите. Да се мрънка и недоволства на общо основание, да се обяснява как "Тоя народ никога няма да се оправи", "Тия българите.." и тн. Само че простичката истина е в това, че всъщност има доста неща, които са пряко зависими от нашите собствени действия. 

Голям казус последните месеци е проблема с КТБ. Ще го погледна от една по-различна страна обаче. Това е поредния случай, в който много от клиентите на банката изобщо не са се поинтересували за собственото си благополучие. Информация за вътрешните злоупотреби има от години. Да, възможно е да е имало и спекулации в тях, с невярна информация - и грешни цифри. Но самият факт, че се появяват репутационни удари по една институция - говори доста неприятно за нея самата. Въпреки лъскавите й тефтери, въпреки гръмките слова, че "Клиентите са ни скъпи", въпреки големите сгради и многото пари, които са пръскани по всякакви външни прояви и инициативи. 

Във връзка с горното една много голяма обица на ухото би трябвало да е това, че и ние самите имаме лична отговорност. Изключвайки липсата на адекватни мерки от институциите (визуализирайки основно БНБ като контролиращ орган, но това не е в нашата пряка власт - освен с протестите, медийната информация и пр.), всеки един от нас има лична отговорност. И има право на личен избор. Личен избор, който се състои в подбора на институциите, банките, финансовите дружества, с които да работи. Защото когато ставаме клиенти на институция/дружество/оператор, които се ширят с недобросъвестните си практики - ние негласно се примиряваме с тях. От друга страна - избирайки тези, които работят коректно и правилно - им даваме шанса да се развиват. Подкрепяме ги - и им позволяваме и утре да постъпват по същия този коректен начин.

За годините работа с клиенти съм се убедила в едно - както мисли и действа главата (сиреч - управителя, директора, собственика), така действа и самата институция. Каквито са морала, ценностите и етиката на този, който определя процеса - така действат и служителите. И ако ценностната система е наред, ако се действа по правилата на етиката и морала - тогава се създава една благоприятна почва за дългосрочна и ползотворна работа и в бъдеще. Защото кухите и неподплатени с адекватни за пазара действия институции - в един момент ще трябва да отпаднат. 

Искаме, не искаме - България е в Европейския съюз. Искаме, не искаме - нашият бизнес много често му се налага да работи не по вътрешните все още изкривени правила и норми. А по европейски. Да се бори за клиенти, да се бори за оцеляване. Да търси процес, не продажба. Да създава дългосрочни отношения, не просто да пробутва това, с което разполага към момента.

И пак - наша отговорност като клиенти - е да подбираме доставчиците си и тези, на които даваме парите и по коректните им практики. Защото ако са ни подвели, излъгали, изманипулирали 1 път - е много възможно да се случи и втори път. Но ако позволим повторение на ситуацията, отговорността вече идва в самите нас.

Затова - информирайте се! Ако не знаете къде да търсите информация самите вие - намерете някой по-запознат. Но не със слухове и клюки. А с фактология. Проучвайте, проверявайте. Търсете за себе си ако не най-доброто, поне това, което да ви позволява да се чувствате спокойни. Съдействайте на бизнеса, който работи коректно и с пот и мъка се бори с всички държавни пречки да съществува нормално. Подбирайте банките, застрахователите, дори магазините и ресторантите - съобразно коректните им практики. Защото в крайна сметка клиентът е и ще остане в пазарното общество истинският шеф за институциите. Естествено в тази сметка изключвам монополните пазари - там ситуацията е прекалено сложна и различна. Но поне това, което е в наша власт и в наши ръце - трябва да го правим. Винаги ще има доставчици, които ще искат да ни излъжат - в срока на годност, в срока на гаранцията, в изпълнението на поръчката. Не оставяйте нещата без последствия. Защото това ще остане тяхната практика и в бъдеще.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо